Исках много да споделя една невероятна творба, която снощи ме разплака за пореден път. Това е
"Stabat Mater" на Pergolesi, 1-ва част. Пеехме я преди 15 години в детския хор и сега, когато я чух след толкова много години се оказа, че не съм забравила нито една нота от нея. Усещането е невероятно, тръпките по тялото показаха, колко дълбоко в мен живее музиката и как винаги ще бъде част от мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар